Осъзнах, че от много време не съм правила OOTD-постове, затова тази събота вдигнах рано, рано половинката, взех фотоапарата под ръка и се запътих към центъра на София, където исках да снимам тази есенна визия. Постът се нарича The Truth, защото в него ще Ви разкажа как в действителност се провежда една такава фотосесия за мен! Защото да съм истинска и честна с Вас е мой приоритет!
Макар да снимам всички снимки за блога сама, няма как да снимам сама и аутфит-постовете. Тук на помощ идва моят любим. Да снимаме в събота сутринта беше планирано няколко дни предварително и дори това, че той беше супер махмурлия не го спаси от моя план-график. И така, в ранната (според него) утрин се запътихме към центъра на столицата. Шофирах аз, защото той още прогонваше винарките около себе си.
Паркирах точно до едно заведение от веригата Starbucks. Ако случайно не знаете, аз не пия кафе. А от няколко месеца следвам едно основно правило - "Не пий калории". Та, за мен няма кафета, шейкове, фрапета или каквото и да е било. Обаче! Гледала съм аз, че е много модерно да се снимаш с чаши от Старбъкс и какво да правя - трябва и аз като каките ;) Казвам на половинката: "Влизаш там и взимаш нещо, което да е в хартиена чаша, че ми трябва за снимките". Послушният ми той веднага изпълни и тази моя заръка. Взе си някакво чудо, което да му помогне за избистряне на замъгления от алкохол мозък, а аз получих заветната чаша.
Започнахме да се разхождаме. Ако случайно някой ден срещнете двойка, която се кара докато се снима, то това най-вероятно сме ние. Рядко си повишаваме тон в ежедневието, но правейки "фотосесии" всичко лошо в нас излиза на повърхността! Всъщност, най-вече всичко лошо в мен!
Моят любим никаква, ама абсолютно никаква идея си няма от снимане. Често го заплашвам, че ще си намеря любовник, но задължително фотограф, за да може поне да ми върши работа. Та, да се върнем на фотосесията. Настройвам аз предварително настройките на апарата. Казвам му обаче: "Облаците се показват и крият слънцето, светлината се променя, така че гледай какво се получава. Ако снимките са много светли настройваш тук, ако са тъмни настройваш там". Разбира се, той не прави нищо от показаното, щрака на поразия (а аз се радвам, че всичко е дигитално, защото иначе лентата ще свърши), а накрая от 100 снимки стават 2. На някои се опитвам да си махна косата от червилото, на други говоря и лицето ми е изкривено в странни гримаси. Има и такива, на които я краката "са ми одрязани" от снимката, я главата. На снимките, които технически са що-годе прилични, аз не се харесвам. Започвам да мрънкам, все едно той е виновен за това, а реално виновна съм само аз.
Продължаваме да снимаме. Аз изнервена, че нищо не се получава, а толкова готино изглеждаше всичко в главата ми, той тотално отегчен от случващото се и от време на време скастряйки ме "Изправи се, какво си се прегърбила?!", "Усмихни се!" и всякакви подобни.
Най-голяма мъка за мен са снимките в цял ръст. Проблемът е, че моето тяло е особено голямо в долната си част. Говорим за разлика между горната и долната част на тялото, изразяваща се в няколко размера. Несъразмерна работа... Та, много се чудих да пускам ли снимка тук в цял ръст, показваща колко е едра долната част на тялото ми, но нали все пак това е моето тяло. И е такова, каквото е. Аз съм такава, каквато съм. И знаете ли какво? Има много като мен! И въпреки, че не сме с размери като на момиче от корицата, това не ни прави по-лоши, по-грозни, или по-малко заслужаващи любов и уважение!
Та, това е моята действителност. Нещата такива, каквито са. Аз такава, каквато съм!
Надявам се, че този пост ще Ви вдъхнови - да сте истински във всичко, което правите и да не се срамувате от себе си - в нито един аспект!
Целувки от мен и бъдете щастливи! 💜
Черен потник: H&M
Пуловер: H&M
Яке: New Look
Панталон: H&M
Боти: Evans
Чанта: Louis Vuitton
Шалче: Louis Vuitton
Слънчеви очила: Prada
Няма коментари
Публикуване на коментар