Тази събота отново беше време за "фотосесия". Тъй като нямах време (а и възможност) да обмисля къде искам да направим снимките, използвах старата локация. Да, знам, никаква креативност от моя страна. Ще съм креативна, но от следващия път 😏.
Този пост няма да бъде хумористично-ориентиран като предния (ако сте го пропуснали, може да го видите ТУК), но все пак ще бъде придружен от кратък разказ.
Всичко в тази визия се върти около чантата и тя е "звездата" на поста. Обичам я и винаги когато съм с нея се опитвам максимално да съчетавам дрехите си така, че красотата на чантата да изпъква. Та, в петък вечерта, докато тренирах изведнъж получих идеята за тази пост. Когато се прибрах съобщих на любимия: "Знам, че няма да си щастлив от този факт, но утре отиваме да снимаме". И познайте - наистина не беше щастлив 😀
Както съм Ви споделяла преди, за мен позирането е невероятно мъчителен процес поради ред причини. Една от тях е, че не знам как да държа ръцете си. Може да звучи странно, но това е съвсем реален проблем за мен. След като в предишния пост използвах кòза с чашата за кафе, тук трябваше да заложа на друг предмет, който да държа. Затова избрах цветята.
Отидохме до една борса за цветя и избрах тези красиви рози. Разбира се, цветът им не е случаен, а съвсем съзнателно търсен, за да си отиват с чантата. Тъй като в борсата нямаше кой да опакова цветята, ми позволиха сама да си направя букета. Взех най-базовата хартия, обвих ги, вързах ги и бях готова за снимачния процес.
Този път снимките направихме доста по-бързо от предния път. Просто бяхме гладни и бързахме за закуска. Дори (почти) не се карахме, което си е голям напредък. Изводът е - гладът е голям стимул!
Любимата част от "снимачния процес" ми беше тази, в която заявих: "Аз сега ще се правя, че ходя и ти ме снимай в движение, все едно е супер непринудено". Не знам дали сте виждали видеа как се снимат модни снимки "в крачка", но за мен това е едно от най-абсурдните неща на света. Всеки път се смея като побъркана, защото по-режисирано от това да правиш крачка напред, после да се върнеш и после пак крачка напред и така 20 пъти, няма накъде. Гледано отстрани определено изглежда нелепо.
Както вече споменах, свършихме набързо със снимките, закусихме и вече денят можеше да започне. Това, с което ще запомня този ден обаче, няма да е тази "фотосесия", а постановката, която гледахме. Около месец преди това си бяхме купили билети за "Class" в Театър 199 и Ви препоръчвам повече от горещо да отидете да я видите и Вие. Тази постановка ме впечатли много силно. Излезнах от театъра с усмивка на уста и с невероятно силното желание да плача с глас. Толкова много емоции изпитах... И в тази връзка, ще се радвам да споделите кои са Вашите любими постановки. Приемам всякакви предложения!
Блуза: Evans
Елек: Review
Панталон: Ulla Popken
Боти: Yours Clothing
Чанта: Louis Vuitton
Шалче: Louis Vuitton
Слънчеви очила: Matthew Williamson
Няма коментари
Публикуване на коментар